РЕЗЕРВЍРАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на резервиран (във 2 и З знач.); въздържаност, сдържаност. Той имаше искрено желание да се освободи от своята резервираност към Белички, която трайно дремеше някъде в съзнанието му. Д. Фучеджиев, Р, 291. Стефан го погледна с изненада .. Евреинът напускаше обикновената си резервираност и се готвеше да разкрие картите си. Д. Димов, Т, 76. В началото капитан Матеев прояви известно въздържание. Усъмних се, че това е някаква по-дълбока резервираност. П. Илиев, ЛВ, 242. Неочакваната среща очевидно го развълнува, поканата го поласка, но все пак Кольо посрещна това с резервираност. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 353. В разказа .. прозират просветителските тенденции и резервираност на П. Р. Славейков към революционната борба. Лит. ХІ кл, 62. Още първият разговор с капитана разсейва съмненията ми. От него лъха по-скоро известна скептичност и резервираност. Усещам, че пред мене стои един истински моряк .. Не мога да му се сърдя за сдържаността. В. Тончева, ДДЧМ (превод) [еа].