РЕЗУЛТА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който дава добър, положителен резултат; успешен, сполучлив, резултативен. Лечебната практика познаваше случаи на резултатно прилагане на природни химични средства при някои инфекциозни болести. Е. Головински, ВК, 13. Явеше ли се нужда от бързо и резултатно действие — да се залови някой бивш главорез, или да се намери някому квартира в кратък срок — Илия беше на мястото си. Ем. Манов, ДСР, 41. Резултатно използване на обществените средства.