РЕХАБИЛИТА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Мед. Система от физиотерапевтични, балнеолечебни и други методи за възстановяване на способността на човек да се движи, да се самообслужва, да се труди, прилагани обикн. след острия стадий на заболяването. Сега към бившата станция ще построим едно крило за рехабилитация с вани. Л. Янов, СЗ, 18. Рехабилитацията е сбор от дейности, необходими да повлияят благоприятно на причините на болестта, както и да осигурят на болните най-доброто физическо, психическо и социално възстановяване. Земя, 2008, бр. 203, 7. Курортът е утвърден балнеологичен център за рехабилитация на заболяванията, свързани с обмяната на веществата. Кеш, 2003, бр. 23 [еа]. Трябват ни областни болници, които да затворят цикъла на трите вида лечебни процедури — диагностика, лечение и рехабилитация. С, 2004, бр. 4274 [еа].
2. Спец. Възстановяване, поправка, ремонт на нещо (път, пътна инфраструктура, инсталация и др.); рехабилитиране. Рехабилитацията на пътя от Враца до ферибота в Оряхово се превърна в най-големия строителен обект на годината. Дем., 2001, бр. 131 [еа]. Проектите за рехабилитация на жп мрежата пък разчитат най-вече на финансиране от фондовете на Европейския съюз. Кап., 2007, бр. 9 [еа]. През 2002 г. започва изпълнението на проекта за рехабилитация и модернизация на „Топлофикация София“. Банк., 2008, бр. 8 [еа].
— От лат. rehabilitatio.