РУДИМЕНТА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Биол. За определен орган при живите организми — който представлява рудимент (в 1 знач.). И торбестата, и обикновената къртица имат гладка кадифена козина, рудиментарни очи, силни ровещи предни лапи и къса опашчица. М. Пипева, ЖЗ (превод) [еа]. Истинското първо махово перо [на птицата] — неразличимо, закърняло (рудиментарно). Ц. Пешев и др., ФБ, 115. Когато беше по-млад, не изглеждаха [ушите му] така .., а сега, с четинестите косъмчета по краищата им, приличаха повече на рудиментарни крила на някое праисторическо пещерно създание. М. Бръмбаров, М [еа].
2. Прен. Книж. Който е свързан с обекти, явления и под., които са остатък от нещо, съществувало в миналото и вече изчезнало или в процес на изчезване. Художествено-музейната дейност и досега у нас се практикува само в най-рудиментарните ѝ форми. Култ., 2003, бр. 16 [еа].
◊ Рудиментарен орган. Биол. Орган, който е недоразвит, закърнял поради пълно или частично загубване на функциите му в хода на еволюцията и преустановяване на неговото развитие; рудимент. Като доказателство за родството на човека с животните голямо значение имат недоразвитите — рудиментарните органи, които у човека не играят никаква роля. Такива са космите по тялото на човека .., недоразвитата опашна кост. ОБиол. Х кл, 169-170. Има един рудиментарен орган в човешкия организъм — апендиксът, който не само че е излишен, но и в определени случаи — опасен. Кеш, 2001, бр. 6 [еа].