РУ̀ЕН, ру̀йна, ру̀йно, мн. ру̀йни, прил. 1. Диал. За плод, зеленчук, жито и под. — който е почнал да зрее, който още не е узрял; недозрял. Огледа крушата, чукна с пръсти най-зрелите. Отхапваше бавно зрели круши, руйните криеше в пазвата. Г. Алексиев, РН, 31. — Има време за боба. Бобът е още руен — триеше потта си Жегата. Ст. Даскалов, ЕС, 189.
2. Диал. За река, вода — пълноводен, буен, обилен. Като слушам звукът на реката руйна / .. / аз мисля си за мойта младост буйна. Ив. Вазов, Съч. І, 114. Любя, гори, вашите песни / .. / и потоци руйни. Ив. Вазов, Съч. ІV, 95. Руйни дъждове. // Диал. За пот, сълзи — обилен, изобилен. Морен орач из нивата сееше/ .. / руен се пот от челото му лееше. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 172. Майка му [на Николчо] песен пееше / руйни си сълзи ронеше. Нар. пес., СбВСт, 398.
3. Обикновено за вино — силен и пенлив. В чест на св. Трифон, покровителя на лозята, „царят“ коли за курбан теле или овен. До среднощ ехтят весели песни, .., лее се руйно вино. Нов., 2008, бр. 38 [еа]. Йоан Александър държеше вече в десницата си своята чаша, а отец Силвестър .. наливаше вино в нея. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съсъд. Ст. Загорчинов, ДП, 375. — Бегай, коньо, да бегаме, / .. / ще те храня все пшеница, / ще те поя с руйно вино. Б. Ангелов и др., ОСХ [еа]. Източи бъчви със вино / девет ми бъчви със вино / десета руйна ракия. Нар. пес., СбВСт, 964. // Диал. За вино — което е младо, още непрекипяло; роен.
4. Остар. За реч, думи — звучен, звънлив, благозвучен. Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива — / от руйни тонове какъв разкош, / какъв размах и изразитост жива? Ив. Вазов, Съч. ІІ, 47. Из Ламартиновото „Езеро“ ми издекламира първите строфи. .. Как звънливо се ронеше из устата му руйната френска реч. СбЦГМГ, 200.
РУ̀ЕН м. Старин. Обикн. в съчет. с м е с е ц. Название на месец септември в старобългарския език и в някои народни говори. Болярите идваха [в Аароновия дворец] само лятно време — през зарев месец и руен месец. А. Дончев, СВС, 79.