САМОСТОЯ̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на зависимост, влияние, подчиненост; независимост. Тя [майката на Ленко] познаваше добре неговия упорит нрав, самостоятелността му, решителността му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 290. В първоначалния етап на обучение анализът е бил възможен само с помощта на учителя, то сега учениците проявяват самостоятелност, правят критични забележки и правилни изводи. П. Костова и др., И, 130.
2. Отсъствие на зависимост, на влияние в действията на политическа организация, партия, движение, средство за масово осведомяване, политическа личност и под. от някого или нещо; независимост. Ратуващ за самостоятелност в българското революционно националноосвободително движение, той [Раковски] е стигнал определено до идеята за изграждане на единен център за ръководене на движението. В. Трайков, ГСР, 333. В този критичен момент на разногласия с оглед на бъдещите задачи Хаджидимов развива своите схващания и за демократизирането на организацията и запазването на нейната самостоятелност. Б. Кастелов, ДХ, 124.
3. Право на самостоятелно решаване на своите вътрешни въпроси и политика от страна на държава, държавна институция, църква и под.; независимост, суверенитет. Отделните щати са запазили известна самостоятелност и могат да си въвеждат свои закони, които в отделни случаи могат дори да противоречат на законите в друг някой щат. Г. Белев, КВА, 161. След Кримската война в българското общество настъпват промени, които катализират стремежа и борбите за политическа самостоятелност. Ив. Стоянов, ИБВ, 151.