САМОУПРАВЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Самостоятелно, независимо политическо или административно-териториално управление на част от държава, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението; самоуправляване. Почти всички градове получили от върховната власт правото на самоуправление и дори да секат свои монети. Ист. Х и ХI кл, 13. За утвърждаването на местно самоуправление е необходимо активното участие на гражданското общество. П. Монев, МУС, 39. Борис употребил сичките си сили да добие свое независимо черковно самоуправление. КМБП, 61.
2. Право на учреждение или организация самостоятелно да решава отделни въпроси; самоуправляване. Колкото по-голяма е числеността на населението в една община, толкова по-малки са шансовете за реализация на общинското самоуправление, дори и при най-голямо желание от страна на тези, които управляват общината. Ст. Николов и др., МДНР, 23. Голямо внимание се отделя на училищното самоуправление. Г. Колев и др., ИО, 17. Самоуправление на университет.