САМОХВÀЛСТВО, мн. -а, ср. Хвалене, изтъкване на самия себе си. Такъв народ сме ние – народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство. Ако ми рече некой, че това е самохвалство, тогава аз ще питам: кои са по-добрите от нас? Д. Талев, ПК, 52. – Да му разправи, че винаги е получавала похвали в гимназията, щеше да изглежда като самохвалство. Д. Кисьов, Щ, 135. А има големи самохвалства с малки думи: / изстина първата омраза, / изстина първата любов. Ал. Балабанов, Б, 8.