САНТИМЕНТÀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек – който се отличава със силна, изтънчена и богата чувствителност, склонен е да проявява нежни чувства, вълнения. – Хубавичка ли е? – Не е лоша, красива, русокоса. – И сигурно сантиментална. Ив. Вазов, Съч. XXI, 101. – А пък си все същият. Все тъй сантиментален, мечтател такъв. Сигурно още пишеш стихове! Й. Йовков, Разк. I, 166. Натура поетическа и сантиментална, Друмев (Климент) е изпитвал мъка от раздялата си с любими литературни занимания и с обстановката, при която покрай толкова страдания и досади е имал радостни изживявания. М. Арнаудов, БКД, 244. Най-сантименталните автори дори скрито си поплакват, след като никъде не са открили нито редче за себе си. Челкаш, ВС, 60. – Ти не си никак родена, за да станеш жена на един българин: натурата та е дарила с таквази шермантна хубост, с таквизи персонални грации, дето тряба да бъдат само за сантименталното сърце на един европеец. Д. Войников, КЦ, 24.
2. Който е свързан с нежни чувства, с богати душевни вълнения. В разговорите си бе твърде предметен. Много рядко се отклоняваше за малко по някакви далечни, сантиментални спомени. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 354. Знаеше я като мълчалива и строга мома, която бе дала да се разбере, че към нея не можеш се приближи току-тъй с празни приказки или сантиментални намеци. Ем. Манов, ДСР, 62. Може би само аржентинското танго крие в себе си това странно съчетание на крайностите: сантименталната чистота на мелодията и сексуалната пластика на нейния ритъм. Св. Минков, ДА, 110. Сантиментално писмо. Сантиментални излияния. // За художествено произведение и др. – който представя, изобразява нежни чувства, богати душевни вълнения. Ния я прочете два пъти от край до край – дълга сантиментална история за смелите подвизи и благочестивата любов на някакъв французки рицар. Д. Талев, ЖС, 345. Побългаряването е нещо като подготвителен период за явяване на оригиналната българска повест. Последната изникна върху почвата на превежданите и побългарявани сантиментални и сензационни произведения. Г. Константинов, ПР, 9. За тях [гаучосите] писателите пишат сантиментални поеми и романи, а художниците банализират упорито легендарния им бит в безброй картини. Св. Минков, ДА, 87-88. Херолди и летящи вестителки на Червената победа (облечени в римски хитони и с тромпети в ръка) си съжителстваха с едноцветни репродукции на сантиментални Бьоклинови картини. А. Гуляшки, ДМС, 62. Тук [в операта „Бал с маски“] Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1. Сантиментална литература. Сантиментално стихотворение.
– От фр. sentimental.