САНТИМЕНТÀЛНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на сантиментален; сантиментализъм. Тя [Невянка] съединяваше свободната и естествена простота в обноските с някаква мечтателност и сантименталност на руската възпитаница, чела скришом от зорката директорка на пансиона Лермонтова и Байрона. Ив. Вазов, Съч. XXV, 28. – Не ти харесвам само тази сантименталност – допълни Васил. – Коджа ми ти мъж, а седнал да ми декламира с премрежени очи разни дивотии! Чети свестни книги, а не любовни лиготии... М. Грубешлиева, ПИУ, 33. И двамата топло, братски се прегърнаха. Младите хора, сякаш засрамени от проявената сантименталност, несъзнателно се пуснаха. Д. Спространов, С, 111. Идилията трябва да са отличава с простодушие и чувствителност, но която да не преминува в сантименталност или блудкава нежност. Т. Шишков, ТС (превод), 177.
2. Проява или постъпка, която изразява сантименталност. Аз се кланям само на идеята и никакви сантименталности не признавам. Ив. Вазов, Съч. XI, 158. Тя му трябва, той на нея и това е всичко, другото са сантименталности и губивреме. Концерти, ресторанти, кина. Не, една женена жена трябва да си знае мярката. В. Жеков, ТП, 90. – Все пак ти си добър момък. Симпатичен ми си, макар че аз се пазя от всякакви сантименталности. Д. Талев, ГЧ, 281. От начало до край на поемата нашият интерес не отслабва, а расте; няма дълги разправии и диалози, претрупани описания и сантименталности. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 165.