СВЕТЛОЗÀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Светозарен. А срещу него [царя] лети един светлозарен конник с ярко сияние около главата. В ръцете му блести златно копие... Свети Димитър иде на помощ. Ф. Попова-Мутафова, СЧ, 431. Тъй чудно прослави господ и този светлозарен светител [Климент Римски], като покри костите му с пурпурни вълни и ги запази. Л. Грашева, СБЛ II, 107. Който се намира под благодатта, преживява и усеща силата и влиянието на духовния мир – и сълза, търкулната на очите му, е небесен елмаз, в който чистото сърце ще види светлозарния лик на Господа Исуса. ХС, 1911, кн. 8-9, 12. Светлозарна звезда.