СВИДЀТЕЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Говоря, разказвам за нещо, което съм видял лично, на което съм присъствал. С такива мисли в главата, не на себе си, Огнянов се скитал из римските улици. Не знаел кога ще го изгонят от квартирата, нямал средства, за първи път, свидетелстваше Инге, той е нямал какво да яде. Б. Киряков, ХО, 145. За близостта на врага свидетелстват и бежанците от съседните на позициите села. Французите навлизат в домовете им, като мародерстват, а местните българи се налага да напуснат своите къщи и да търсят закрила зад фронта. А. Джонев, К, 150.
2. Давам сведения, показания като свидетел в съд или при разследване. Те [дипломатите] са освободени от наказателната юрисдикция на приемащата държава, не могат да бъдат задържани или арестувани, както и да бъдат задължени да свидетелстват. И. Миндова, ВД, 21. – Господин съдия – рекъл той [старецът], – разбирам, че може да се допусне съдебна грешка и съм длъжен да я предотвратя. Разрешете да свидетелствам. Съдията погледнал много намръщено: – Свидетелят се допуска! Г. Данаилов, ЗР, 59. Какво ли би станало, ако в съда докажа, че писаното е истина? Но как ще го докажа? Кой би свидетелствал срещу първия секретар? Б. Илиев, НЯ, 101.
3. Ставам свидетел (в 3 знач.) на младоженци по време на сватба. Той прие да им свидетелства на сватбата.
4. Рел. Показвам, доказвам вярата си в Бога с постъпките, делата си. След като човек се покае, той става съсъд на благоговение и благочестие. Не му е нужно на всяка цена нещо да казва или да прави, за да свидетелства на другите за Бога. Само очистилият се човек може да бъде богослов. В противен случай с какво той ще може да свидетелства за Бога? С думи? Амв., 2014, бр. 2, 44.
5. Непрех. и (рядко) прех. Само 3 л. Обикн. с предл. за или следв. изр. със съюз че. За явление, предмет, постъпки и под. – давам възможност да се съди, да се направят изводи за нещо, доказателство съм за нещо; говоря. Далеч от брега, във вътрешността на страната, релефни форми (морски тераси), образувани от морските вълни, свидетелстват, че тези земи са били подложени на действието на водите. Хр. Катранушкова, ОГ, 34. Това село [Делиево] е било голям рударски център, за което свидетелстват сравнително добре запазените самокови пещи. П. Росен, ВПШ, 120. В това планинско селце нямаше ни орачи, ни копачи; само няколко стада, що пасяха, свидетелстваха, че има скотовъдци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 55. Той [Крум Димитров] през целия си живот е възторжен поклонник на Античността. Свидетелстват го многобройните му преводи от латински и старогръцки, както и от български на тези два езика – уникално явление в нашата култура. А. Николова, ПР III, 153. свидетелствам се страд. от свидетелствам в 5 знач. свидетелства се безл.