СЀЛО, мн. -à, ср. 1. Малко населено място, чиито жители се занимават главно със селско стопанство. Седем години той обикаля България, посети стотина села и градове. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Байлово се казва моето малко и хубаво село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите детски години. Елин Пелин, ПБ, 5. – Къде се дяна твоят Ленков, Методи? – Канеше се да ходи на село при родителите си. М. Грубешлиева, ПП, 299. Подхвана [Юрталана] една измислена история за някакъв северняк, който избягал от родителите си, когато бил на десетина години, и се върнал в родното си село чак като станал първият богаташ в града. Г. Караславов, С, 68. Яничка по двор одеше, / дребни си слъзи ронеше, / че са йе Велко посгодил / за в друго село за мома! Нар. пес., СбНУ XLVI, 202.
2. Събир. Жителите на такова населено място. Април се втурна неочаквано с всичките цветове и ухания на пролетта. Селото веднага изскочи по дворища и градини. Д. Калфов, ИТШ, 17. Ела утре в ливадето – цяло село ще излезе, печено агне да яде – двама с тебе хоро да поведем! П. Тодоров, Събр. пр II, 122. Марийка изскочила, писнала и събрала селото. Н. Каралиева, Н, 68. Беше повивала почти цялото село. В. Попов, Избр. пр, 56. Изгради чешма шарена; / сичкото село ще дойде, / водица да си налейе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 139-140.
◊ Вържи попа да е мирно селото. Разг. Казва се, когато човек (обикн. с власт, влияние) трябва да бъде обуздан, ограничен, лишен от възможност да действа, за да се запази някъде мирът, спокойствието. – Най-хубаво е веднага да му се направи обиск и намерил-ненамерил нещо съмнително, махай го оттук да сме спокойни. Нали знаеш приказката – вържи попа да е мирно селото. П. Вежинов, ЗЧР, 68. – Не им ли забранихме със закон да се не бъркат в изборите? И това е правото: грях е да намисаме бога в политика и в партизанство. Че и – нали е казано от старо време: „Вържи попа, да е мирно селото“ – ха-ха-ха! А. Страшимиров, ПР, 377. За (колкото) девет села. Разг. Извънредно много, прекалено много. Лъвът е смел, но за разлика от него заекът е страхлив за девет села. Г. Краев, Ч, 198. По онова време Дечко беше още хлапе, палаво за девет села. Ст. Поптонев, ОБЛ, 128. Кога се село засели, кога ли псета лавнаха. Диал. Подигр. За човек, който отскоро е придобил нещо, а се големее, възгордял се е, като че ли го има много отдавна, като че ли е много опитен, обигран. На <в> дяволското село черква не прави; що ти трябва да правиш на <в> дяволско село черква. Диал. Не се залавяй с нещо, което може да ти донесе неприятност, от което може да си изпатиш. Намерил съм село (стадо) без кучета <тръгнал съм без сопа (тояга)>. Разг.; Нашъл съм село без кучета. Диал. 1. Станал съм дързък, превишил съм си правата, тъй като съществува беззаконие, безвластие; своеволнича. – Мръсно държите, не си гледате работата – продължава капитанът със строг тон. – Намерили сте село без кучета. Но на тая слободия ще сложим веднъж завинаги край. П. Незнакомов, КП, 125. – Няма власт! Власт няма! – Разпасали са се, нашли село без кучета. Г. Караславов, ОХ III, 217-218. 2. С отриц. Има кой да потърси отговорност на някого за нещо. – Ти ли го подучи, Добротице? Срам нямаш! – Хитра лисица си ти, но не си намерил село без кучета. Сукалчета ли ни мислиш? М. Смилова, ДСВ, 100. Ни в гора дружина, ни в село гиздило. Диал. За необщителен човек, с когото мъчно може да се живее. През (зад) девет села <в десето>. Разг. Много надалеч. – Хората ме търсят през девет села, а своите ми се надуват... Г. Караславов, Избр. съч. II, 134. – Ах, месечинко, море, денице, / не ми захождай, море, с вечеря, / че имам любе, море, далеко, / през девет села, море, в десето. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49.