СЕЛЯНДУ̀РЩИНА ж. Разг. Пренебр. Селяния; селящина. – Вие боравите с народната психология, но сте заслепени от любовна снизходителност към селяндурщината и цървуланковщината, към някакви въображаеми добродетели. Ем. Станев, ИК III и IV, 421. – Може и ние да сме родени в селата, ама селяндурщината остана зад гърба ни, братлета!... Кл. Цачев, В, 142. Детето е с костакиевска кръв. – Дано, дано е така. Ако е така, по-лесно ще ти е, ако ли не – косите ти ще посивеят, докато го предпазиш от селяндурщината. Х. Русев, ПЗ, 258.
– Друга (диал.) форма: селенду̀рщина.