СЀТЕН, -тна, -тно и (диал.) -тня, -тньо, мн. -тни, прил. 1. Остар., сега поет. Последен (в 5, 7 и 9 знач.). Майстор Брайно нагледва, командува, разпорежда всички и сам работи. – Днес е четирисетия ден, сетен ден. – Пипайте по-чевръсто! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 64. В тишината застина сетен стон. В дрезгавината угасна последен зрак. Вл. Мусаков, СбЗР, 422. И ний, през сълзи накипели, / обръщаме за сетен път / назад към скъпи нам предели / угаснал взор. П. К. Яворов, Съч. I, 61. – Да няма пролетния вихър, / да няма лятната омара, / да е макар като във църква тихо / и сетната свещица да догаря, но само да е топло... Е. Багряна, ЗМ, 25. Захождаш, лъч ти сетен, / на сетня радост тиха. Ц. Церковски, Съч. I, 243. И той [К. Величков] почина сетен сиромах далеч от родината си – почина с вяра в звездата на България. Ст. Попвасилев, СбЦГМГ, 289. Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / Твойта гибел беше тържество за нас / .. / Защото ти – сетня – пример даде пръв / как да мре народа, и не моли Бога. Ив. Вазов, Съч. I, 179-180. Из трема пръпнали дружки подвличат и Койка да отиграят с нея сетньо хоро. П. Тодоров, И I, 110.
2. Пореден. Неравните ръкописи, овехтелите вестници и преводни книги, мисълта, че приживе Димчо не е видял песните си, събрани в книжка, те срещат за сетен път с любимия поет. С. Северняк, ОНК, 185-186. През януарските дни за сетен път се убедихме – електроенергийната ни система работи при високо натоварване. Д, 1990, бр. 6, 12. Разби се сетната вълна / в скала от вражески топове. Н. Хрелков, ДД, 182.
◊ До сетен (сетния си) дъх (миг, час); до сетните си дни. Поет. До смъртта, до края на живота. Надежда няма той, но има тия повярвали във него две очи. / И светло му е в тъмната килия. / Един човек до сетен дъх мълчи. Бл. Димитрова, Л, 109. До сетна капка кръв. Поет. До смърт, докрай (при борба, сражение). В съдбоносната борба срещу турските нашественици българският народ пак бил оставен на своите собствени сили, защото малцина били онези от българските боляри, които бранели родната земя до сетна капка кръв. Н. Генчев, Избр. съч. I, 199. Сетна грижа. Диал. Последното, за което се безпокоя. Сетно желание. Поет. Предсмъртно желание. – Загдето намери мъжество да дойдеш и да разкажеш за грозния си грях и съд да потърсиш за него, давам ти една милост: ако имаш някакво сетно желание, кажи го, ще го изпълним. Ц. Родев, Т, 544.