СЕЯ1, сèеш, мин. св. сях и (диал.) сèях, прич. мин. св. деят. сял, -а, -о, мн. сèли и (диал.) сèял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. сят, -а, -о, мн. сèти и (диал.) сèян, -а, -о, мн. -и, несв., прех. 1. Пръскам, хвърлям семена, обикн. на жито или друга зърнена култура, на цветя и др. в разорана или разкопана земна площ, за да израсне растение; засявам2, посявам. В наносите на Шейтан дере орат десет рала. Четирма мъже вървят пред добитъка, бавно крачат и хвърлят – сеят златно зърно. К. Петканов, СВ, 18. Орачете сеят или есен, или пролет. Пролет сеят летнина: ечмен, овес, просо, царевица, лятна ръж и пшеница. Д. Манчев, БЕ II, 88. Днес майсторите цветари наред с другата си работа започнаха да сеят в готовите сандъчета още един вид цвете – върбинка. ВН, 1960, бр. 2638, 1. Сей, земеделецо, днес му е времето, / фърляй добри семена. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 172. Под горица, под зелена, / ред орачи, ред копачи, / оран орат, жито сеят, / те го сеят, Бог го расти. П. П. Славейков, КНП, 88. Един се родил да сее, а друг – да пее. Послов. ● Обр. Ешек Кулак още се белее, / поръбва лед дълбоките въртопи, / все още сняг / внезапен облак сее. А. Германов, М, 44. Падаха бомбите, пръскаха се с трясък и сееха смърт. Д. Спространов, С, 345. // Забождам корен на растение в разорана или разкопана земна площ, за да расте и се развива; садя1, засаждам2, посаждам, посявам. „Ще сеем нови култури: ягоди, лозя. Цялата Иманска могила ще засадим с лозя.“ Ст. Даскалов, СЛ, 46. Малко плодове служат за прехрана на чловека и на добитъка, та затова и чловек ги сее, одобрява, полива, пресажда и отглядва ги в градината или на полето. Д. Мутев, ЕИ, 88.
2. Заемам с посев, разсад и под. определено пространство, разорана или разкопана земна площ; засявам2. – Оставил съм там други пари, даде ми Георги Желязов за нивата, дето я ся той. Й. Йовков, ЖС, 197. Тая земя е българска. Българите се трудят над нея, орат я и я сеят. Д. Талев, ГЧ, 317. Буковци ореха и сееха своето малко поле. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 77. Сичката храна беше ся свършила, а за да сеят нивите, още време не бе дошло. П. Кисимов, ОА І (превод), 81. Мария сее градина, / градина и половина. Нар. пес., СбВСтТ, 744.
3. Прен. Разг. Пръскам, разпилявам нещо някъде. – А защо ти, гарга такава, сееш клечки из спалното помещение? Ей сегинка я намерих до твоя креват. Мърляч с мърляч! С. Северняк, ВСД, 152. Недей да сееш трохи из цялата къща!
4. Прен. Разг. В съчет. със същ. парѝ. Харча, пилея пари без сметка, обикн. неразумно, необмислено; прахосвам, пръскам. – И човек, който има много пари, ако ги сее навсякъде, току виж – свършили се. Кр. Григоров, ПЧ, 22. Известно е на цял град, че той понякога сее парите като царевица на гладни кокошки. Т. Харманджиев, Р, 131.
5. Прен. Книж. Правя нещо да се разпространи на много места, да обхване или засегне много хора, народи, страни или др. Искате да делите народа и да сеете вражда сред него. Д. Талев, И, 621. Заводът се строи за благото на народа. Задача на специалистите е научно да го обосноват, а не да сеят паника, че като запушат пет комина сред полето, хората ще започнат да мрат. Г. Джагаров, ТМЗ, 134. – Живият поглед на ясните му очи навред сееше благост. Елин Пелин, Съч. І, 69. Ний сме бивали свидетели на развращението, което подобни чиновници са сеяли надясно и наляво. Б, 1878, бр. 106, 1. Ако не се лекуват, болните сеят зараза. ● Обр. Тоя манастир един оживява тоя безлюден, ненаселен горски свят, сее омая на старинни спомени от Първото българско царство. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 56. // Прен. Книж. Правя нещо (идея, учение и под.) да стане известно на много хора; разпространявам. Той носеше вехто, изядено от молци, но добре скроено сако – подарък от аптекаря, който сееше нови идеи между работниците. Д. Димов, Т, 217. Българите през Средновековието са пращали книги и хора в Русия, за да сеят там славянска просвета и култура. Ст. Михайлов, БС, 82. Първата грижа на един деец, какъвто е народният учител, не може да бъде друга, освен да сее просвета всред простата маса. Т. Влайков, Съч. III, 35. сея се страд. Семената, които се сеят в полето, в зеленчуковата и в овощната градина, при благоприятни условия поникват и дават началото на нови, млади растения. Бтн V и VI кл (превод), 13. Някои ниви трябува повече пъти да ся преорат, па тогава да ся сеят. Лет., 1873, 255. Право думаш, брате, но как ще се възцари правдата, когато навред се сее нетърпимост, омраза, озлобление? Сл. Боянов, СК, 217. сее се безл. След този дъжд ще трябва да се оре, ще трябва да се сее. Й. Йовков, ЖС, 103.
◊ Да ти сеят ряпа на огнището. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш, да ти запустее домът. Дето (гдето) ме не сееш (сеят), там никна (раста). Разг.; Дека ме не сееш, там ще ме найдеш. Диал. Внезапно се появявам, отивам някъде, където не ме очакват, не ме искат или където съвсем не ми е мястото. Стана Иванина шари из село. Дето я не сееш, там никне, ту тоя вратник ще бутне, ту чак при Диляна ще се потири. М. Смилова, ДСВ, 102. – Ама ти и във Видин ли си ходил бе, Анга! – прехапа устни той. – Дяволите да те вземат, шило с шило – гдето не те сеят, там никнеш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 78. Който сее вятър (ветрове), жъне (ще жъне) буря (бури). Книж. Който предизвиква вражди, размирици, неприятности за другите, ще го постига (ще го постигне) беда, лоши последствия. – Ще го открием тоя червен бунтар! Който сее вятър, жъне буря, така да знаете. А. Гуляшки, Л, 375. Който се страхува от врабци, просо не сее. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо. – Довечера ще има дървен господ, а? – рече той. – Който се страхува от врабци, да не сее просо – отговори Добри Терзиев. Г. Караславов, СИ, 165-166. Ряпа да сееш. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, който е мръсен, не се поддържа чист. Сея на корена (на дъното) <му> ряпа (просо); сея на дънера <му> ряпа. Диал. Обръщам внимание на незначителни, излишни подробности за нещо, проявявам дребнавост; издребнявам. „За Лиза ли ме питате? – отговори Груев. – Много му сееш на дънера ряпа.“ С. Радев, ССБ II, 24. – Кой ти каза, че не се спогаждаме? – попита той с чужд глас. – Казал ми който ми е казал. На корена му ряпа няма да сееш сега. И. Петров, НЛ, 180. Кръстю го съдеше, задето и родните си братя не жали. – Де и ти, брат Кръстьо, седнал си на дъното просо да сееш – извиваше Киро гъстите си красиви вежди. Г. Караславов, ОХ, 26-27. Сея семето на нещо. Книж. Създавам нещо, ставам причина да се появи или разпространи нещо. Стига ни, най-после, д-р Раковски, когото сте ни пратили тук да сее семето на раздора, от когото не знаем как да се отървем. Г. Калинков, Р, 75. Едно послание със заплахи и нападки го обвинява, че е припрян, нахален и завистлив поп, който чрез своите изкусни и частни послания до сестрата и съпругата на Теодосий сее семето на разногласие в имперското семейство. Вл. Свинтила, ЗУРИ (превод), 557. По стъпките ми редом никне жълта злоба, / аз семето на зло неволно сея вред. П. К. Яворов, Съч. I, 130. Сея скивал<е> на чуждото гумно. Диал. Меся се в чужди работи.
СЕЯ2, сèеш, мин. св. сях и сèях, прич. мин. св. деят. сял, -а, -о, мн. сèли и сèял, -а, -о, мн. сèяли, прич. мин. страд. сят, -а, -о, мн. сèти и сèян, -а, -о, мн. -и, несв., прех. Диал. Прекарвам нещо, обикн. брашно, зърно, пясък и под., през сито или решето, за да го пречистя или за да го направя рохкаво; пресявам2, отсявам. Стрина Стойна се разкрачи до нощвите, напълни ситото и започна да сее. Кр. Григоров, Р, 140. Земе някой път сама да сее брашно за квасника и да го замесва. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 211. На вечерта в къщата на момъка извършват засевките. Те стават тъй: събират от три къщи по едно сито, земат три нощви и повикват седем момичета, от които трите са наричат сеячки, а четирите – пеячки, защото те пеят, когато първите три сеят. СбНУ VIII, 82. „Еленке, булка хубава, / можеш ли турта да месиш: / без вода да я замесиш, / без сито брашно да сейеш, / без огън да я опечеш?“ Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 76. ● Обр. През нощта срещу Ивановден започна да вали нов сняг, като че ли го сееше някой от ниско надвесеното небе с копринено сито. Д. Талев, И, 228. Небето с перести бе облаци покрито, / блед месец сее през най-ситно сито / прах сребърен. К. Христов, ЧБ, 309. сея се страд. Брашното се сее през три сита, прекарва се през три нощови тестото. А. Калоянов, ДЮДК, 206.
◊ Сея орехи с решето. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо, върша някаква безполезна, безсмислена работа, от която няма никакъв резултат.