СИНКЛИНÀЛА ж. Геол. Сводообразно извита, вдлъбната надолу скална гънка. Противоп. антиклинала. При нагънатите пластове различаваме издута нагоре част, наречена седло или антиклинала, и вдлъбната надолу част, наречена синклинала. Ст. Бошев и др., ГГ, 93. В сегашното си състояние тази част на Балкана [западната] представлява сравнително младо планинско образувание. Главните структурни форми – антиклинали и синклинали – се образуват към края на средния еоцен. Отеч., 1987, кн. 3, 19. На всяка пластова гънка различаваме две части: една издигната нагоре, издута част, приличаща на обърнато корито, която наричаме антиклинала, и друга, вдлъбната надолу – синклинала. Геол. IX кл, 66-67.
– От гр. συγϰλίνω ‘накланям се’.