СИСТЕМАТЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от систематичен; системност. Славянският стихиен устрем, свободен, вярващ и чужд на всяка догма и систематичност, създава суровия стил на новия живот. Т. Траянов, Съч. III, 156. Той [Робърт Хук] често интуитивно схваща някои основни закони (като закона за гравитацията) и често спори с Нютон и други учени за своя приоритет. Но той никога не достига до дълбочината и систематичността на резултатите на Нютон. СФ, 2017, кн. 2, 80. Океанографските изследвания се извършват с помощта на специални кораби. Но въпреки систематичността, с която се правят научните наблюдения, този метод не е напълно задоволителен. К, 1967, кн. 6, 18. Самарджиев още успял да си състави самостоятелно ръководство, което не се отличава със строга последователност и систематичност. Р. Каролев, РЗМ, 9-10.