убѝвам1, -аш, несв.; убѝя, -ѝеш, мин. св. убѝх, прич. мин. страд. убѝт, св., прех. 1. Лишавам от живот човек или животно. Тръгнал да гони кошутата. Ще я убива. Йовков. Изненадали бяха селския войвода и бяха го убили с ножове. Дим. Талев. 2. Прен. Ставам причина някой да се отчае, да изгуби надежда. Как може да вършите такова нещо! Че вие ме правите нещастна, вие ме убивате. Йовков. Тази неизвестност я убиваше. Г. Караславов. 3. Прен. Правя нещо да изчезне; унищожавам. О, налейте! ще да пия! / на душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне. Ботев. На нивата жътвата вървеше тежко. Мълчанието уби желанието за работа у жътварите. К. Петканов. Това уби бъдещето му. Първото разочарование уби вярата му в успеха. убивам се, убия се страд. □ Убивам времето си — върша нещо, само за да запълня времето си и да не изпитвам досада.
убѝвам2, -аш, несв.; убѝя, -ѝеш, мин. св. убѝх, прич. мин. страд. убѝт, св., прех. 1. Само несв. Обикн. за твърд предмет — причинявам болка при допир или натиск. Най-напред ще седне дядо Дичо, а една от снахите ще му подложи възглавничка, та да го не убива, да му е меко. Мих. Георгиев. Евстати легна на постлания с одеяла миндер. Беше кораво, убиваха го дъските. А. Гуляшки. Обувките ме убиват. 2. Диал. Причинявам болка от удар; удрям. Паднах и убих лошо крака си. 3. За градушка — очуквам, съсипвам. Градушка ли убиваше нивята или пък някоя друга тежка напаст се надвисваше над хората, дядо Добри не роптаеше. Йовков. убивам се, убия се страд.