унищожàвам, -аш, несв.; унищожà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прекратявам съществуването на нещо; премахвам, разрушавам, съсипвам, погубвам. Тя (войната) носи смъртта на милиони хора, тя унищожава материални ценности, творени векове. Н. Фурнаджиев. Пожар унищожи / куп ръкописни песни. Михайловски. Експертът искаше да подреди книжата си, да унищожи някои документи. Дим. Димов. 2. Чрез печат или по друг начин правя нещо да не се използва за друга цел или при друг случай. Унищожавам пощенска марка. Унищожавам железопътен билет. 3. Прен. Правя някого неспособен за по-нататъшна дейност; разнебитвам, съсипвам. Опасността, която унищожава дребните души, укрепява великите. Вазов. Това сме ние — да няма никой повече от нас, да не се издигне две педи повече. Ще го окаляме, ще го унищожим. Л. Стоянов. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир. унищожавам се, унищожа се страд.