целомъ̀дрен, -а, -о, прил. 1. Девствен. Целомъдрена девойка. 2. Чист, непорочен, скромен. Целомъдрен живот. 3. Който съдържа или изразява чистота, непорочност, скромност. Архимандритът имаше такъв целомъдрен израз на лицето си, сякаш се свенеше да се показва пред хората. Дим. Ангелов. Целомъдрени нрави.