РУДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, чийто занаят е свързан с копаенето, добива на руда; рудничар, рудокопач. Само опитен рудар може да различи еднаквите по цвят кафяви късове — кой е камък, кой е руда. Х. Русев, ПЗ, 244. Еснафлиите бяха много в града, силни бяха и рударите, дето копаеха земята и вадеха желязо на видните. Вл. Свинтила, СЗЗ, 22. При кладенчето спират да си починат морните пътници .. А рударите, кога излязат от мината жадни, гребат с големите си черни шепи вода и пият до насита. А. Каралийчев, ПС III, 124. Тук наблизо има стара запустяла шахта, изкопана още преди много векове от един рудар. Д. Илинова, ВСР (превод) [eа]. На саксонските рудари, настанили се тук през XIII–XIV в., селището е било познато като .. Чипровци. П. Чолов, ЧВ [eа].