АБА̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абат или се отнася до абат. Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“. П. Славински, ПЩ, 225.