АБНЕГА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Отказване от всякакви права и изгоди.

2. Прен. Рядко. Самоотричане, самопожертвуване. А ние всякога сме повече наклонни да вярваме на оногова, който принася мълком жертви, без надежда и без възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред житейската ловкост и успехи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23.

— От лат. abnegatio ‘отричане’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)