АБСУ̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който противоречи на здравия смисъл и е невъзможно да се осъществи или да съществува; безсмислен, нелогичен. Сега я привличаше Ередиа с абсурдната вяра в своя бог, с фанатичното си целомъдрие. Д. Димов, ОД, 234. От вечно будното му око [на колегата] на професионалист,.., не убегна абсурдния текст: „Да не се изнася от самолета“. М. Иванов, КБВ, 3. Да се открият странни, чудати и направо абсурдни неща в науката, е не чак толкова трудна работа. Диал., 1990, бр. 28, 12.