АВАНПО̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Воен. Прил. от аванпост. Пристигнаха, заморени, неколцина души от аванпостните стражи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 155. Далеч от неприятеля старият паша не проводил войска на преглед, не поставил аванпостна стража. Ст. Ботьов, К (превод), 77.