АВТОЛЍЗА мн. няма, ж. Биол. Биологичен процес, при който белтъци, тъкани или клетки на животински или растителни организми се разпадат под влияние на ферменти, които се съдържат в самите тъкани. Когато добитото прясно и топло месо се остави да зрее при неблагоприятни условия, настъпва така наречената автолиза или запарване на месото. П. Даскалов и др., ТК, 15.

— От гр. ἀντόσ 'сам' + λὔσισ 'разпадане'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)