АВТОМО̀РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Минер. Който се отнася до скалообразуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; идиоморфен. Противоп. ксеноморфен. Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.

— От гр. ἀντόσ 'сам, собствен' и μορφἡ 'форма'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)