АВТОПИЛО̀Т м. Авиац. Приспособление за автоматично управляване на полета на летателни апарати, без участие на летеца, което представлява система от автоматично действащи устройства, даващи въз- можност полетът да се управлява и от разстояние от излитането до кацането. След излитането, даденото направление и височината на полета на ракетата се осигурявали от автопилот. НТМ, 1961, кн. 1, 24.
◊ Карам на автопилот. Разг. 1. Върша нещо автоматично, без участие на волята и без да се замислям. 2. Справям се както мога, при липса на някои необходими неща.