А̀ВТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Авторски (в 1 знач.). Будевска уважавала авторовия текст и рядко си позволявала някаква незначителна промяна или поправка. Ст. Грудев, ББ, 47. „Хоро“-то на Страшимиров,.., и днес също, както „Септември“ на Гео Милев, дълбоко вълнува читателите. Оживяват чрез силата на авторовия талант ония страшни и кървави „бели нощи“ отпреди 35 години. ОФ, 1958, бр. 4395, 3.