АВТОТЍПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Печат. 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. Автотипен отпечатък.

2. Който е предназначен за автотипия. Автотипна хартия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)