АГАШЀТИН м. Остар. Презр. Иронично, презрително прозвище на ага1. От тия последните [турци] имало някои агашетини, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели. З. Стоянов, ХБ, 303.

— От тур. aga.


Източник: Речник на българския език (онлайн)