АДВЕНТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Бот. За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. Адвентивен корен. Адвентивни пъпки.

— От лат. adventus ‘пристигане, дохождане, появяване’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)