АДЖАМЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на неопитен човек. Петканов едва се сети за някогашното разтурено събрание. — Такива аджамийски работи няма да правим, дядо Андрей — успокои го той, — сега лично Шлосера ръководи цялата работа. К. Калчев, ЖП, 347. Аджамийска постъпка.
— Друга форма: а д ж е м ѝ й с к и.
АДЖАМЍЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. аджамийски; неопитно. – Какво е лошото? – пита Стоян нарочно, за да чуе какво ще му отговори селякът. – Бре че аджамийски ми говориш ти! Ще извади пищова, ще ти вземе добичето, ще те обере, пък ако много му се сопнеш, може и там да си останеш. Г. Томалевски, МСВ, 52. Много аджамийски постъпва. Δ Аджамийски разсъждава.
— Друга форма: а д ж е м ѝ й с к и.