АДЖАМЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от аджамия. Мойто либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина. Нар. пес., СбНУ XI, 10.

— Друга форма: а д ж е м ѝ й ч е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)