АДЖА̀МКА ж. Диал. Вид мъжка антерия от шаяк, дълга до кръста, с извито по врата огърлие и едноредно или двуредно закопчаване. Иззад един шипков храст изведнъж се показа от кръста нагоре съвършено бял човек в гайтанлия аджамка. Д. Вълев, 3, 280.

— Друга форма: аджèмка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)