АДОНЍЧЕСКИ, -а, -о, -и, прил. В съчет.: Адонически стих. Литер. В древногръцката поезия — последният стих в сафическа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей. С адонически стих завършва сафическата строфа. Л. Ницолов и др., РЛТ, 34.
— От гр. ἀδώνιαχ 'празници в чест на Адонис'.