АЕРОТА̀КСИС, мн. няма, м. Биол. Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми.

— От гр. ἀήρ ‘въздух’ + τάξισ ‘ред’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)