А̀ЗБУКИ, -то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. Стига да знае някой азбукито, та той ще може да научи всичко, что пожелае. Й. Груев, СП (превод), 88. Варвари са тези человеци, които живеят постоянно в села .. , но нямат писмен език, нито азбуки, нито книги. Ив. Момчилов, МПЗ, 16. Макар и болнав той [Панайот] ходеше на котленското школо, та покрай него и аз засричах азбукито. П. Незнакомов, ЖВ, 4.