АЗЍЛ1, мн. няма, м. Убежище.
— От гр. ἄσνλον през фр. asil.
АЗЍЛ2 неизм. прил. Остар. и диал. Уволнен, отстранен от служба. Снощи стана азил председателят на ахкяма. СбНУ XV, 387.
— От араб. през тур. azil ‘уволняване, отстраняване от служба’.
