АЙЛЪКЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до айлъкчия. Па и тия разкошни балове и празници, които са на мода днес и разоряват нашата аристокрация — айлъкчийската аристокрация — действуват като епидемия за българската кесия. Ив. Вазов, Съч. XI, 187-188.


Източник: Речник на българския език (онлайн)