АЙНАДЖИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление. Ив. Вазов, НП, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)