АЙНАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. Зарад тебе [парицата] чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии. П. Р. Славейков, КМ 1871, 55-58.

— От пер. през тур. aynacı.


Източник: Речник на българския език (онлайн)