АЛАГА̀ТОР м. Истор. 1. В средновековна България — титла на началник на военен отряд.
2. Военен сановник в старобългарската конница. — Алагатор Фуркас пристига с конницата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 55. Неочаквано до него се появи алагатор Тихота. Човек скала, с войнствени прошарени мустаци, със святкащи черни очи. – Царю, аз съм с теб! – каза твърдо. Ив. Тренев, ВЦ, 33.
— Лат. allagator.