АЛА̀РМАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който има обичай да предизвиква аларма, шум, обикн. без причина или да разпространява неоснователни тревожни слухове; паникьор. — Ето, това безобразно зрелище се дължи само на подстрекателството на вашите улични алармаджии... ВН, 1963, бр. 3664, 2. Голям алармаджия си.