АЛБИНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е албинизъм — явление, свойствено на животните и растенията. ПН, 1934, кн. 4, 63. Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм. Вл. Помаков, ПДП (превод), 100.
— От фр. albinisme.