АЛГЕБРЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. Й. Вълчев, СКН, 239.