АЛЕГОРЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на алегоричен. По-особени са сякаш сравненията: „От облачето ръси дъждец като от лейка“. Но всъщност и в тези сравнения няма нищо необикновено. Те са точни, подсказани от непосредственото и обикновено човешко възприятие, а не от волен полет на въображението, не съдържат капка алегоричност, символност. Ст. Каролев, СЛВ, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)