АЛКА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Жажда, страстен стремеж към нещо. Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно алкание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето. Ст. Загорчинов, ЛСС, 99.