АЛКА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за нищо. Ст. Загорчинов, ДП, 389.
